ср., само ед.
1. Висша степен в проявата на някакви качества. Изпълнението и се доближава до съвършенството.
2. Идеал. Стремя се към съвършенство.
? До съвършенство. Във висша степен, превъзходно. Владее английски до съвършенство.
ср., само ед.
1. Висша степен в проявата на някакви качества. Изпълнението и се доближава до съвършенството.
2. Идеал. Стремя се към съвършенство.
? До съвършенство. Във висша степен, превъзходно. Владее английски до съвършенство.