страхлива, страхливо, мн. страхливи, прил.
1. Който проявява страх; боязлив, плах. Страхливо дете.
2. Който е проява на страх. Страхлив поглед.
? нареч. страхливо.
? същ. страхливост, страхливостта, ж.
страхлива, страхливо, мн. страхливи, прил.
1. Който проявява страх; боязлив, плах. Страхливо дете.
2. Който е проява на страх. Страхлив поглед.
? нареч. страхливо.
? същ. страхливост, страхливостта, ж.