страниш, мин. св. страних, мин. прич. странил, несв.; от кого/от какво. Държа се настрана; отбягвам, чуждея се. Не е добър човек – трябва да страним от него.
страниш, мин. св. страних, мин. прич. странил, несв.; от кого/от какво. Държа се настрана; отбягвам, чуждея се. Не е добър човек – трябва да страним от него.