странна, странно, мн. странни, прил. Който не е обикновен; чуден, необичаен, особен. Странен човек. Странни неща стават.
? нареч. странно.
? същ. странност, странността, мн. странности, ж.
странна, странно, мн. странни, прил. Който не е обикновен; чуден, необичаен, особен. Странен човек. Странни неща стават.
? нареч. странно.
? същ. странност, странността, мн. странности, ж.