стонът, стона, мн. стонове, (два) стона, м. Дълбока мъчителна въздишка, съпроводена от протяжен звук в резултат на силна болка, скръб и др.
стонът, стона, мн. стонове, (два) стона, м. Дълбока мъчителна въздишка, съпроводена от протяжен звук в резултат на силна болка, скръб и др.