стипчива, стипчиво, мн. стипчиви, прил. Който има вкус на стипца; тръпчив. Стипчива дюля.
? същ. стипчивост, стипчивостта, ж.
стипчива, стипчиво, мн. стипчиви, прил. Който има вкус на стипца; тръпчив. Стипчива дюля.
? същ. стипчивост, стипчивостта, ж.