стикът, стика, мн. стикове, (два) стика, м.
1. Връзка, взаимодействие.
2. Специално приспособление за придвижване на шайбата в играта на хокей. Удар със стик.
стикът, стика, мн. стикове, (два) стика, м.
1. Връзка, взаимодействие.
2. Специално приспособление за придвижване на шайбата в играта на хокей. Удар със стик.