мн. старини, ж.
1. Обикн. мн. Старост. Живея до дълбоки старини.
2. Отдавна отминало време; античност. Българската старина не е добре позната.
3. Архитектурни и други остатъци от отминали епохи, които са ценни паметници на културата.
мн. старини, ж.
1. Обикн. мн. Старост. Живея до дълбоки старини.
2. Отдавна отминало време; античност. Българската старина не е добре позната.
3. Архитектурни и други остатъци от отминали епохи, които са ценни паметници на културата.