сприхава, сприхаво, мн. сприхави, прил. Който лесно се поддава на гнева, който бързо избухва; избухлив, гневлив, раздразнителен, невъздържан. Сприхав човек.
нареч. сприхаво.
същ. сприхавост, сприхавостта, ж.
сприхава, сприхаво, мн. сприхави, прил. Който лесно се поддава на гнева, който бързо избухва; избухлив, гневлив, раздразнителен, невъздържан. Сприхав човек.
нареч. сприхаво.
същ. сприхавост, сприхавостта, ж.