ж., само ед. Сбор от особености, отличителни черти, присъщи само на дадения предмет. Специфика на работата. Специфика на материалите. Спецификата на пластмасата.
прил. специфичен, специфична, специфично, мн. специфични. Специфични условия. Специфични черти.