сонорна, сонорно, мн. сонорни, прил. Спец. В езикознанието – за съгласен звук, при учленяване на който тонът преобладава над шума.
сонорна, сонорно, мн. сонорни, прил. Спец. В езикознанието – за съгласен звук, при учленяване на който тонът преобладава над шума.