мн. себеотрицания, ср.
1. Отказване от лично щастие в името на възвишена цел в полза на други.
2. Смелост, храброст. Той прояви себеотрицание, като спаси детето.
мн. себеотрицания, ср.
1. Отказване от лично щастие в името на възвишена цел в полза на други.
2. Смелост, храброст. Той прояви себеотрицание, като спаси детето.