мн. свраки, ж. Птица от рода на враните с бели пера в опашката.
? прил. сврачи, сврача, свраче и сврачо, мн. сврачи. Сврачи крака.
? Сврака ми е изпила ума/мозъка/акъла. Разг. Постъпвам крайно неразумно.
? Хитрата сврака с двата крака. Разг. Нечестният човек сам пропада.