мн. свободи, ж.
1. Спец. Само ед. Във философията – възможност отделният субект да проявява собствената си воля.
2. Само ед. Липса на ограничения от обществено-политически или друг характер. Борба за свобода. Свобода на словото и печата.
3. Възможност да се извършва нещо без ограничения. Права и свободи на гражданите.
4. Непринуденост, лекота. Свобода в общуването.
? Лишавам/лиша от свобода. Спец. В резултат на съдебно дело осъждам на принудителен престой в затвор.
? Пускам/пусна на свобода. Позволявам да живее по собствената си воля. Пусни птичката на свобода!