свистиш, мин. св. свистях, мин. прич. свистял, несв.
1. Издавам рязък звук като при преминаване на въздух през много тесен отвор. Автомобилната гума свистеше и постепенно спадаше.
2. Издавам рязък, остър звук при движението си във въздуха. Вятърът свисти в клоните на дърветата. Въртеше сабята над главата си и тя свистеше.
? същ. свистене, ср.