мн. свещеници, м. Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор. Свещеникът освети трапезата.
? прил. свещенически, свещеническа, свещеническо, мн. свещенически. Свещеническа калимавка.