светлееш, мин. св. светлях, мин. прич. светлял, несв.
1. Ставам светъл. Небето бързо светлее.
2. Откроявам се със светъл цвят или блясък. Морето светлее в ранната утрин. – светлея се. Откроявам се със светъл цвят или излъчвам слаба светлина; светлея (във 2 знач. ). В далечината нещо се светлееше.