свежа, свежо, мн. свежи, прил.
1. Който не е увяхнал; сочен, млад. Свежа зеленина. Свежи цветя.
2. За вятър, въздух – който е прохладен, ободряващ.
3. Който е ярък, светъл, ясен. Свежи шарки.
4. Който изразява бодрост, отпочиналост. Свеж вид. Свеж поглед.
5. Който не е уморен; бодър, жив. След отпуската си много свежа. Свеж ум.
? същ. свежест, свежестта, ж.