мн. сватовници, м. Разг.
1. Пратеник от името на момък да иска момата; годежар, сват. Изпращам сватовници.
2. Лице, което урежда женитба между свои близки. Ставам сватовник. Бях им сватовник, преди да се оженят.
мн. сватовници, м. Разг.
1. Пратеник от името на момък да иска момата; годежар, сват. Изпращам сватовници.
2. Лице, което урежда женитба между свои близки. Ставам сватовник. Бях им сватовник, преди да се оженят.