ср., само ед.
1. Състояние на човек в зависимост от душевните и физическите му сили. Лошо самочувствие. Добро самочувствие.
2. Състояние на духа; настроение, което се определя от мнението за собствените достойнства и възможности. Човек с високо самочувствие. Повдигам самочувствието му.