нареч.
1. Единствено, изключително. Само ти можеш да свършиш тази работа. Само аз отидох навреме.
2. Малко; недостатъчно; нищо повече. Дадох и само двайсет лева за автобуса. Тези обувки са хубави, а струват само двеста лева. Искам от тебе само разбиране.
3. Разг. В съчетание със съществително – покрит, изпълнен. Подът е станал само вода. Устата му е само мед.