рицарят, рицаря, мн. рицари, м.
1. Истор. Средновековен аристократ воин.
2. Прен. Смел, храбър мъж, защитник на благородни цели.
3. Прен. Галантен мъж; кавалер.
прил. рицарски, рицарска, рицарско, мн. рицарски.
рицарят, рицаря, мн. рицари, м.
1. Истор. Средновековен аристократ воин.
2. Прен. Смел, храбър мъж, защитник на благородни цели.
3. Прен. Галантен мъж; кавалер.
прил. рицарски, рицарска, рицарско, мн. рицарски.