мн. редици, ж.
1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети; ред, низ, верига, върволица. Войнишки редици.
2. Значителен брой от еднородни неща, събития, явления, следващи едно след друго; ред, поредица. Редица случайности ме доведоха до истината.
3. Само мн. Състав. Много нови хора попълниха редиците им.