разхайтена, разхайтено, мн. разхайтени, прил. Който не е дисциплиниран, примерен; изхайлазен, безпътен, разпуснат. Разхайтена младеж.
същ. разхайтеност, разхайтеността, ж.
разхайтена, разхайтено, мн. разхайтени, прил. Който не е дисциплиниран, примерен; изхайлазен, безпътен, разпуснат. Разхайтена младеж.
същ. разхайтеност, разхайтеността, ж.