разсъдъчна, разсъдъчно, мн. разсъдъчни, прил. Който се отличава с преобладаване на разума над чувството. Разсъдъчна поезия.
същ. разсъдъчност, разсъдъчността, ж.
разсъдъчна, разсъдъчно, мн. разсъдъчни, прил. Който се отличава с преобладаване на разума над чувството. Разсъдъчна поезия.
същ. разсъдъчност, разсъдъчността, ж.