мн. разбойници, м.
1. Човек, който напада хората по пътя, за да ги обере.
2. Нехранимайко, злосторник, бандит.
3. Прен. Немирник, палавник. Разбойник такъв!
прил. разбойнически, разбойническа, разбойническо, мн. разбойнически.
мн. разбойници, м.
1. Човек, който напада хората по пътя, за да ги обере.
2. Нехранимайко, злосторник, бандит.
3. Прен. Немирник, палавник. Разбойник такъв!
прил. разбойнически, разбойническа, разбойническо, мн. разбойнически.