противиш се, мин. св. противих се, мин. прич. противил се, несв.
1. Не се съгласявам. Противих се дълго на това решение.
2. Съпротивявам се. Не се противете!
противиш се, мин. св. противих се, мин. прич. противил се, несв.
1. Не се съгласявам. Противих се дълго на това решение.
2. Съпротивявам се. Не се противете!