притъпяваш, несв. и притъпя, св.; какво.
1. Правя нещо да стане по-тъпо. Притъпявам върха на нож.
2. Прен. Правя нещо да се усеща по-слабо. Притъпявам болката. – притъпявам се/притъпя се. За болка, чувство – ставам по-слаб; отслабвам. Болката ми се притъпи.