мн. приложения, ср.
1. Само ед. Прилагане.
2. Това, което е приложено към друго; притурка. Книга с приложения.
3. Спец. В граматиката – съществително име, което определя друго съществително име.
мн. приложения, ср.
1. Само ед. Прилагане.
2. Това, което е приложено към друго; притурка. Книга с приложения.
3. Спец. В граматиката – съществително име, което определя друго съществително име.