предизвикваш, несв. и предизвикам, св.
1. Кого/какво. Предразполагам към отрицателна реакция; дразня, провокирам. Предизвиквам приятеля си. Предизвиквам съдбата.
2. Какво. Имам за последица; причинявам. Писмото предизвика всеобща възбуда.
предизвикваш, несв. и предизвикам, св.
1. Кого/какво. Предразполагам към отрицателна реакция; дразня, провокирам. Предизвиквам приятеля си. Предизвиквам съдбата.
2. Какво. Имам за последица; причинявам. Писмото предизвика всеобща възбуда.