пращиш, мин. св. пращях, мин. прич. пращял, несв.
1. Издавам особен остър шум. Огънят пращи.
2. Прен. Разг. Препълнен съм, пълен съм. Къщата пращи от хора. Хладилникът пращи от ядене.
пращиш, мин. св. пращях, мин. прич. пращял, несв.
1. Издавам особен остър шум. Огънят пращи.
2. Прен. Разг. Препълнен съм, пълен съм. Къщата пращи от хора. Хладилникът пращи от ядене.