мн. практики, ж.
1. Приложение на теоретически познания. Да обвържем теорията с практиката.
2. Натрупани умения и опит в определена професия или дейност. Дългогодишна практика. Съдебна практика.
3. Част от образователния процес, в която се прилагат теоретичните познания в конкретна обстановка. Държавна практика.
4. Работа по определен начин. Частна практика.
? прил. практически, практическа, практическо, мн. практически.
