пощелива, пощеливо, мн. пощеливи, прил. Разг. На когото, като види някой да яде нещо, му се пощява.
? същ. пощеливост, пощеливостта, ж.
пощелива, пощеливо, мн. пощеливи, прил. Разг. На когото, като види някой да яде нещо, му се пощява.
? същ. пощеливост, пощеливостта, ж.