положителна, положително, мн. положителни, прил.
1. Който потвърждава, изразява съгласие; утвърдителен. Положителна оценка на проекта.
2. Който заслужава одобрение; полезен, добър. Положителна постъпка.
3. Който е сигурен, несъмнен. Положителни сведения.
4. Спец. Който е по-голям от нула. Положително число.
5. За оценка – различна от минималната (в България – от двойка).
? същ. положителност, положителността, ж. (в 3 знач. ).
