м., само ед.
1. Спец. Философско течение през XIX и XX в., което поставя в основите на знанието сетивните данни, опита като сбор от възприятия.
2. Прен. Склонност да се ценят материалните изгоди.
? прил. позитивистичен, позитивистична, позитивистично, мн. позитивистични.