паметта, само ед., ж.
1. Способност да се запазва и възпроизвежда при необходимост някакво знание или впечатление. Добра памет. Силна памет.
2. Спомен, честване. В памет на загиналите.
3. Спец. Част от апаратурата на компютър или друга изчислителна машина, в която се съхранява информация.
? Вечна памет! Винаги да се помни.
? Зрителна памет. Способност да се възпроизвеждат текстове и образи.
? Слухова памет. Способност да се възпроизвеждат възприети чрез слуха неща.
? Говоря по памет. Без да гледам в текста, по спомен.
? Имам къса памет. Лесно забравям.
