мн. отцепници, м. Човек, който се отцепва от другите в една организация.
прил. отцепнически, отцепническа, отцепническо, мн. отцепнически.
мн. отцепници, м. Човек, който се отцепва от другите в една организация.
прил. отцепнически, отцепническа, отцепническо, мн. отцепнически.