мн. отличия, ср.
1. Остар. Отлика.
2. Най-висок успех в учението. Взех изпита с отличие.
3. Награда. Получил е няколко международни отличия.
мн. отличия, ср.
1. Остар. Отлика.
2. Най-висок успех в учението. Взех изпита с отличие.
3. Награда. Получил е няколко международни отличия.