откъслечна, откъслечно, мн. откъслечни, прил. Който не е цялостен; частичен, несвързан. До него достигаха откъслечни фрази.
същ. откъслечност, откъслечността, ж.
откъслечна, откъслечно, мн. откъслечни, прил. Който не е цялостен; частичен, несвързан. До него достигаха откъслечни фрази.
същ. откъслечност, откъслечността, ж.