нареч.
1. От високо място. Отгоре градът се вижда чудесно.
2. Върху нещо. Седна отгоре.
3. От външната страна на нещо. Гърнето отгоре е изрисувано.
4. За облекло – върху, над, въз нещо. Облечи отгоре якето си.
5. В повече, в добавка, в излишък. Билетът струва 20 лева и отгоре. Отгоре на всичко е мой приятел.
6. От висша инстанция. Отгоре наредиха.
? Гледам отгоре. Държа се високомерно, отнасям се с пренебрежение.
? Излизам отгоре. Разг. Имам надмощие; побеждавам.
