мн. опоненти, м.
1. Противник при спор. Използваше различни доказателства, за да убеди опонентите си в своята правота.
2. Определено лице, което трябва да възразява с доводи на докладчик или дисертант.
мн. опоненти, м.
1. Противник при спор. Използваше различни доказателства, за да убеди опонентите си в своята правота.
2. Определено лице, което трябва да възразява с доводи на докладчик или дисертант.