мн. опозиции, ж.
1. Само ед. Противодействие, противопоставяне на решение или предложение.
2. Партия/партии, които не са на власт. Предложение на парламентарната опозиция.
3. Спец. В езикознанието – противопоставяне на две или няколко еднородни езикови единици, чрез което се изтъкват различията между тях. Опозиция на звучни и беззвучни съгласни.