опитна, опитно, мн. опитни, прил.
1. Който има опит (в 1 знач. ); сръчен, изкусен. Опитен хирург.
2. Който е свързан с опити или е предназначен за опити. Опитно поле.
? Опитно зайче. Разг. Човек, върху когото се експериментира. Не искам да бъда опитно зайче на лекарите.
същ. опитност, опитността, ж. (в 1 знач. ).