опака, опако, мн. опаки, прил. Разг.
1. Който не се съгласява с другите; опърничав, своенравен. Опака жена.
2. Обратен, противоположен. Удари го с опаката страна на ръката си.
? Опаката страна на медала. Лошата, отрицателната страна на нещо.
опака, опако, мн. опаки, прил. Разг.
1. Който не се съгласява с другите; опърничав, своенравен. Опака жена.
2. Обратен, противоположен. Удари го с опаката страна на ръката си.
? Опаката страна на медала. Лошата, отрицателната страна на нещо.