омиташ, несв. и омета, св.; какво.
1. Почиствам чрез метене; помитам.
2. Прен. Разг. Изяждам докрай. Омете чинията си. – омитам се/омета се. Разг. Пренебр. Махам се, изчезвам. Омитай се от къщата ми!
омиташ, несв. и омета, св.; какво.
1. Почиствам чрез метене; помитам.
2. Прен. Разг. Изяждам докрай. Омете чинията си. – омитам се/омета се. Разг. Пренебр. Махам се, изчезвам. Омитай се от къщата ми!