огнеупорна, огнеупорно, мн. огнеупорни, прил. Който може да издържи на високи температури; който не се запалва или топи, не се разрушава при нагряване. Огнеупорно стъкло.
същ. огнеупорност, огнеупорността, ж.
огнеупорна, огнеупорно, мн. огнеупорни, прил. Който може да издържи на високи температури; който не се запалва или топи, не се разрушава при нагряване. Огнеупорно стъкло.
същ. огнеупорност, огнеупорността, ж.