мн. огледала, ср.
1. Гладка полирана повърхност (обикновено стъкло), покрита с амалгама, която отразява намиращите се пред нея предмети. Стенно огледало.
2. Прен. Предмет или факт, по който можем да съдим за същността на явленията. Очите са огледало на душата. Бележникът е огледало за ученика.
3. Прен. Спокойна водна повърхност. Водно огледало на езеро.
същ. умал. огледалце, мн. огледалца, ср. (в 1 знач. ).
? Когато си видя ушите без огледало. Ирон. Никога.
