обтекаема, обтекаемо, мн. обтекаеми, прил. Който предизвиква най-малко съпротивление в средата, през която преминава (за форма на автомобил, лодка, самолет и др. ). Автомобилът е с обтекаема форма.
същ. обтекаемост, обтекаемостта, ж.
обтекаема, обтекаемо, мн. обтекаеми, прил. Който предизвиква най-малко съпротивление в средата, през която преминава (за форма на автомобил, лодка, самолет и др. ). Автомобилът е с обтекаема форма.
същ. обтекаемост, обтекаемостта, ж.