обичта, само ед., ж.
1. Сърдечно влечение към някого или нещо; чувство на нежност и привързаност. Синовна обич.
2. Любов. Китка за обич аз ти давам.
обичта, само ед., ж.
1. Сърдечно влечение към някого или нещо; чувство на нежност и привързаност. Синовна обич.
2. Любов. Китка за обич аз ти давам.