нравствена, нравствено, мн. нравствени, прил.
1. Който има високи духовни качества; морален. Нравствен човек.
2. Който се отнася към вътрешния живот на човека, към душевността му. Нравствено удовлетворение.
3. Който се отнася до нравственост.
нравствена, нравствено, мн. нравствени, прил.
1. Който има високи духовни качества; морален. Нравствен човек.
2. Който се отнася към вътрешния живот на човека, към душевността му. Нравствено удовлетворение.
3. Който се отнася до нравственост.